Изкушение и/или илюзия са реалистичните десерти
Знаете ли какво означава понятието реалистични десерти?
Доверявате се на очите си, но съдържанието в чинията не е това, което си мислите, че е. Десерти се подвизават под прикритието на друга храна, предмети, личности или природни явления. Въпреки че, никак не изглеждат апетитни, намират място в менюто на множество елитни ресторанти. Тенденция в кулинарията или висша форма на изкуство са илюзиите от храна? В този материал ще ви представим няколко професионалисти виртуози, които създават граничещи с магия реалистични десерти, вдъхновени от всичко ежедневно и просто. Ще загатнем и откъде произлиза цялата тази щуротия.
Негова безспорна запазена марка е ваниловата панакота с визия на препълнен пепелник. Идеята е вдъх новена от работата му е кръчма, като напомня атмосферата на задимен купон, която в днешни дни ни се струва така далечна. Със своя десерт Бен иска да пресъздаде именно тази емоция и преживяване. Сервира се абсолютно реалистичен пепелник със своята форма, размер и цветове, но след загребване с десертна лъжичка се оказва вкусен десерт. За постигането на ванилова панакота в този вид е използван опушен гел лапсанг, прах от меренг, шоколадови фасове.
Най-популярният му сред всички десерти се нарича "Гъба за миене на съдове"
Всъщност представлява пандишпан с мента трохи, сладка млечна пяна и печено ябълково пюре. В интервю Бен споделя, че го е измислил в отговор на отзиви, които получава за свой десерт. Питат го защо му е необходимо да презентира ябълков сладкиш по модернистичен начин, а не просто, както си се прави по принцип. Изумен от мнението, той си задава въпросите „Ако е така, защо да се опитваме да пробваме нещо ново или изобщо да напредваме?“. Отговорът на Бън Чърчил в този случай е рецептата „Гъба за миене на съдове“, радикална и изумителна, днес е световноизвестна и бива повторена от мнозина.
Събира рецептите си в книга
В дебютната си книга „Food illusions“ разкрива напълно безплатно рецептите и техниките за приготвяне на емблематичните си десерти. Четейки мислите през редовете на Бен Чърчил е лесно да се увлечеш по реалистичните десерти и да гмурнеш в това лудо начинание. Противно на очакванията, част от рецептите му се оказват доста лесни за следване и пресъздаване.
Как започва всичко?
Всъщност Бен Чърчил започва да се занимава с кулинария случайно. Следва в художествена академия, но не вижда добра перспектива в бъдеще, решава да напусне обучението си и започва да работи като готвач в местно заведение. До този момент никога не е правил сладкиши и решава да се усъвършенства именно с тях. Сам започва да измисля и рецепти и надгражда уменията си. Споделя, че открива вдъхновение навсякъде в света около себе си, както и в други форми на изкуство като филми и видео игри. Ето как кулинарията и изкуството се преплитат в житейския му път и се ражда страстта храната.
"The BakeKing"
Друг кулинарен илюзионист е Бен Кълън с прякор „The BakeKing“. Той е част от артистите в шоуто „Extreme cake makers“ на американския канал Chanal 4 и виртуоз във визуалното изкуство от храна. Неговите торти с личен почерк изобразяват също различни нетипични образи, като картофи, парче пица, чаша вода или чифт дънки. А някои от творенията му представляват големи фигури с глави на чудовища, филмови герои и дори личности като кралица Елизабет II, например. Двусмислието провокира и работи на множество нива.
Изкуство и графичен дизайн са специалностите, които Бен Кълън изучава в университета „Честър“. По време на учебен стаж за татуиране през 2014 г. негов клиент му показва реалистично декорирана торта, докато Бен го татуира. Интересът на артиста се запалва и е вдъхновен да създаде подобна изненада за рождения ден на баща си. С течение на времето това се превръща в семейна традиция, а все повече приятели на Бен го молят да направи илюзорна торта и да допринесе и за техния празник. Това е историята за раждането на „The BakeKing“ – личен бранд, арт мания и стремеж към сладкарски визуални иновации.
Илюзиите от храна - иновация или традиция?
Оказва се, че илюзиите с храна са стара средновековна традиция, която са използвали по време на пости, за замаскират постни ястия. Риби са се сервирали под формата на елен, кюфтенца са се поднасяли като плодове. В готварските книги от от Средновековието и Възраждането можем да се натъкнем на истински постановки от храна, като например пиле, което все едно пее или огнедишащ паун. На нежeланите гости също се е сервирала илюзорна храна, но не с цел забавление, а именно заблуждение и объркване на противника. Неприятелите са били гощавани с перфектно сготвено месо, което изглежда като плуващо в червеи или развалено. Различни художници и артисти през вековете са изобразявали храната в причудливи призми. Разказвали истории или провокирали въображението.
Очаквайте продължение…
Ще разкажем още по темата и ще представим няколко места в България, където бихте могли да опитате подобни изкушения.